Оризът е основна храна за повече от половината население на Земята. Съществуват повече от 140 хил. вида ориз, в различни форми и цветове. Много историци вярват, че отглеждането на ориз е започнало около 5000 години пр.н.е., но да се установи точно кога хората са осъзнали, че това растение е източник на вкусна и питателна храна и кога са започнали да го култивират, е невъзможно. Първите официални данни, в които е споменат ориза, датират от 2400 г.пр.н.е, когато китайският император Шенг Нунг въвежда годишни празнични церемонии в чест на ориза. Днес в Китай с настъпването на всяка нова година се определя и ден, който се посвещава на ориза и се отбелязва с пищни тържества.

Ориз се отглежда в над 89 страни по света, като основен и най-голям производител е Азия. Отглеждането на ориз за храна е започнало първоначално в Югоизточна Азия, по речните делти в районите на Бангладеш, Бирма и Виетнам, от където в последствие търговци са разпространили оризовите зрънца в Китай и Индонезия. След това оризът е пренесен и в останалите азиатски страни, Средния Изток и Южна Европа. През 17 век оризът е разпостранен и в Америка.

Оризът е от изключително значение в някои страни и заема много важно място в тяхната култура. В Япония, има легенда, според която, ако оризът се накисва преди готвене, освобождава енергия на живота и дарява този, който го яде с мощна и силна душа. А пък в Индия е разпространена поговорка, която гласи, че оризовите зрънца трябва да са като двама братя - близко един до друг, но не и залепнали един за друг. В Индонезия дори момичетата, които не са усвоили майсторството на приготвяне на ориза, се счита, че не са готови да се омъжат. Най-голямата обида за китайците е да вземеш купичката с ориз на някого и да я изсипеш на земята. В Китай също така казват:"Ястието без ориз е като красива жена с едно око". Интересен е и факта, че в Япония и Китай, думата, която означава "сготвен ориз" е думата за "храна".

Бобът заема много важно място в световното земеделие и е съществена част от всяка национална кухня. Според историците местните жители на Мексико и Перу са отглеждали боб още около 7000 г.пр.н.е. В Европа е пренесен след великите експедиции на Христофор Колумб до Америка.

Първите фермери, които отглеждали боб, отглеждали също така и други зърнени култури като пшеница, ечемик, просо, ориз, царевица. Бобът и останалите зърнени култури съдържат взаимодопълващи се аминокиселини, които формират протеина.

Бобът се среща в стотици размери, форми и цветове. Има най-различни приложения и е изключително удобен за съхранение. Той е храна със високи хранителни качества, съдържа много ензими, протеини, минерали и витамини. Бобените зърна не съдържат холестерол, дори благодарение на съдържащите се в тях фибри спомагат за намляването на холестерола в организма.

Леща е открита в египетските гробници от преди 2400г.пр.н.е. Тя е била любима храна на древните египтяни, те вярвали, че тя действа като афродизиак. Лещата се свързва със земеделската революция на Стария свят, когато е била култивирана заедно с пшеницата, ечемика, граха и лена. През новокаменната епоха лещата е разпространена в земите на днешни Гърция и България, а през бронзовата епоха е пренесена заедно с пшеницата и ечемика и в Близкия Изток и Средиземноморието. Древните гърци били известни със страстта си към лещата, особено ако е била приготвена на супа. Те дори правели хляб от леща. В католическите страни лещата била основна храна по време на годишните пости. Днес водещи произодители на леща са Индия, Турция, Канада, Австралия, Китай и Сирия.

Лещата е изключително вкусна и полезна храна. Тя е отличен източник на фибри, желязо, протеини. Голямо е разнообразието от видове леща по големина и цвят, които се отглеждат и консумират по света, но най-популярните и използвани видове са три: кафява, червена и зелена леща.

Революционната технология на производство на брашно е открита още преди изобретяването на колелото. Превръщането на несмилаемите семена и зрънца в хранителен прах е повратен момент от човешката история. Без наличието на брашно не би било възможно приготвянето на  хляб и вкусни кифлички, пица, паста или кексове.

С появата на земеделието, номадските племена започват да се установяват – строят селища и започват да отглеждат добитък. Зърнените култури тогава се смилали на брашно с камъни, на ръка. Поради растящата с бързи темпове урбанизация в Рим и все по-голямата нужда от брашно за изхранване на населението, римляните започнали да използват за смилaне на зърното конусовидни мелници, които представлявали масивни и тежки структури, задвижвани от роби или животни. Около 25г пр.н.е. архитектът и инжинер Витрувиус изобретява мелница, задвижвана с вода. Тези изобретения се използвали и през Средновековието, докато през 12в. в Европа се появили вятърните мелници, като се предполага, че са изобретени в Ориента. Следващата промяна настъпва с индустриалната революция и през 1786г. в Лондон е изобретена първата мелница, задвижвана с пара.